За да обясним социалистическия светоглед, първо трябва да установим неговата философска основа. Социалистите вярват, че всички членове на обществото трябва да бъдат равни помежду си и че всеки има определени основни, и неотменими права. Това включва както материални права – като правото на храна и вода – така и нематериални права – като правото на себеизразяване.

По-долу са изброени някои от човешките права, които ние вярваме, че всеки трябва да има, независимо от класа, раса, пол, сексуална ориентация или физически и умствени способности.

Право на свободно религиозно изповядване

Въпреки, че марксизмът е философски материалистичен и по този начин отхвърля религията като ненаучна, религиозната свобода е основно и неотменимо право на всеки човек. Местата за поклонение, независимо дали са църкви, джамии или други храмове, трябва да са на разположение на всички, които ги желаят.

Право на образование

Образованието, като система, чиято цел е да помогне превръщането на човек в продуктивен, отговорен и пълноценен член на обществото, трябва да бъде с най-високо качество, променящо се и приспособяващо се спрямо най-новите открития в социалните науки, както и достъпно, и безплатно за всички, които го желаят. В дългосрочен план, образованието подобрява нашето общество по всеизмерим начин. Ето защо, образованието е основно и неотменимо право.

Право на здравеопазване

Няма по-основно и фундаментално право от правото на живот. Всички хора, независимо от пол, раса, сексуална ориентация, националност, религия, образование, социален произход, имуществено и финансово състояние, минали дейности, имат право да бъдат лекувани от медицински персонал, и да получат необходимите лекарства, когато са физически или психически болни/ранени.

Право на работа и заплащане

Със социализма ще дойде краят на дните, в които трябва да стоите 8 часа зад бюро с единствената цел да пълните джобовете на работодателя си. Работата, в идеалния случай, трябва да бъде професия, която по някакъв начин да допринася за колективното благосъстояние на обществото. Всеки човек има способността да допринася на обществото, а обществото ще има ресурсите да плаща на всички работници достойни заплати. При капитализма, безработицата е от полза за богатите. При социализма, безработицата не е от полза за никого. Ето защо правото на работа и правото на заплащане, в съответствие с нейното количество и качество, е основно и неотменимо право.

Право на отдих и почивка

Прекомерната работа и стресът водят до повече заболеваемост, по-ниска производителност, по-ниска удовлетвореност от работата, повишена алиенация, както и повече случаи на клинична депресия и самоубийство. Правото на отдих и почивка е основно и неотменимо, и следва да се гарантира чрез намаляване на работния ден от 8 на 6 часа за преобладаващото мнозинство от работници, чрез годишни отпуски с пълно заплащане и широко предлагане на развлечения, като библиотеки, ресторанти, клубове, курорти и други.

Ние не сме социалдемократи

Много европейски страни практикуват идеология, известна като социална демокрация. Социалната демокрация е идеология, която подкрепя „икономически и социални интервенции за насърчаване на социална справедливост в рамките на капиталистическата икономика“ и следователно тя е капиталистическа идеология, а не социалистическа. Социализмът, по дефиниция, се противопоставя на капитализма и се стреми да премахне капиталистическата система. Въпреки, че социалдемократичните нации се справят добре в някои отношение, те са в състояние да предложат неща, като социална сигурност, на своите граждани, само поради наличието на евтина офшорна работна ръка в Третия свят и поради високите данъци върху работническата класа. Ние, социалистите, се противопоставяме на отдаването на работни места на държави от Третия свят, както и на сегашният данъчен модел. Ние вярваме в общата собственост на предприятията, чиито продуктивност ще бъде използвана за облагодетелстване на цялото общество, а не само на работодателите. Данъците и преразпределението на доходите атакуват само симптомите на неравенството, а не причината.

Ние не сме социалдемократи. Ние не сме демократи. Ние не сме псевдо-леви, като лидерите на Българската Социалистическа Партия (БСП) и други лъженародни партии, и организации.

Ние сме социалисти

Много неща се казват за нас, повечето от които са неверни. Този уебсайт е създаден от социалисти и ние го използваме, за да разкажем нещата от нашата гледна точка. Основната цел на този сайт не е да привлече хората към социализма, а да ги образова за това, в какво вярват социалистите, и да дискредитира лъжите, които се казват за нас.

Често задавани въпроси

Защо да бъда социалист?

Накратко, социализмът сме ние, които вярваме, че човечеството трябва да действа единно и организирано, за да се с прави със сегашните и бъдещи проблеми, които стоят пред него. Социализмът е за нас, които сме уморени от това как алчността и богатството управляват нашия свят и как няколко милиардера имат по-голяма сила да влияят на света, отколкото всички останали взети заедно.

На нас, работниците, не ни се плаща полагаемото. Стойността, която работникът произвежда, струва повече от заплатата, която той получава. Неговият работодател експлоатира него и труда му с цел печалба. На работното място работникът живее под диктатурата на своят шеф. Той няма свобода на словото (може да бъде уволнен, защото е казал „грешното нещо“) и няма демокрация; работодателят и собственикът на корпорацията решават всичко – работниците обикновено нямат право да вземат решения за себе си или за компанията.

При социализма на всички работници ще бъде позволение да жънат това, което са посели и да получат това, което им се полага, в зависимост от стойността на труда, който са положили, както и да решат демократично как да се управлява работното им място. Работници са тези, които произвеждат стойност, те са тези, които трябва да се облагодетелстват от нейните ползи. Работодателите и други в корпоративни костюми не допринасят за стойността, произведена от компанията, но въпреки това те получават стотици пъти повече заплащане. За да може един работник да спечели толкова, колкото генералният диктор печели за една година, той трябва да работи в продължение на десетилетия.

Добавете към това паричните бонуси за шефовете, укриването на данъци, външните банкови сметки и факта, че 8 души притежават 50% повече от цялото население на света (Източници: 1, 2, 3) и ние бързо ще получим ясна представа за това, колко несправедливо е структурирана сегашната икономическа система. Но това не е случайност: капитализмът е създаден несправедлив.

Какво е капитализмът?

За да разберем защо социализмът е необходим, първо трябва да разберем какво точно е капитализмът. Капитализмът е настоящия доминиращ начин на производство в света. Капитализмът позволява частна собственост върху средствата за производство, т.е. частна (производителна) собственост, като фабрики, заводи, машините и инструментите в тях, и т.н.. Капитализмът позволява на всеки (с достатъчно капитал) да създаде бизнес и да произвежда всичко, което пожелае, без задължение да извършва каквато и да било действителна работа, и без никакви задължения или дълг към останалата част от обществото.

Какви проблеми имат социалистите с капитализма?

Социалистите не вярват, че капитализмът в същността си е зъл, или че никога не е трябвало да бъде създаден. Напротив, ако вземете един социалист и го върнете обратно в ерата на феодализма преди индустриалната революция, той несъмнено би подкрепил установяването на капиталистическият начин на производство. Капитализмът безспорно е увеличил многократно глобалното производство и жизнения стандарт на милиони хора, които преди са работили по полетата на своите феодални господари. Но както технологичният напредък се движи напред, така и обществото трябва да продължи напред, а ние, социалистите, смятаме, че капитализмът е вече остаряла система. Ние не смятаме, че капитализмът е последният стадий на производство, а че той трябва да бъде заменен от по-висша система. Капитализмът е политически, икономически и екологично неустойчив.

Но това поражда въпроса: Какво по-конкретно не е наред с капитализма?

Капитализмът позволява на всеки (който има достатъчно капитал) да създаде бизнес и да произвежда всичко, което иска, както поиска, без да се зачита неща като демокрация на работното място, равно участие в работата (собственикът не трябва да работи, а просто да притежава работното място) или благосъстоянието на останалата част от обществото. Капиталистът (собственик на средства за генериране на капитал и член на буржоазната или „висшата“ класа) не е нужно да се интересува дали това, което произвежда неговият бизнес, е необходимо на обществото или не. Всичко, от което капиталистът трябва да се интересува е печалбата. Ето защо социалистите разглеждат капитализма, освен всичко друго, и като екологично неустойчив; тъй като Земята разполага с ограничени ресурси и всяка страна има ограничено пространство за ограничен брой фабрики. При капитализма тези фабрики се използват за всичко, каквото и да е, което генерира печалба, а не за потребностите, от които обществото всъщност се нуждае. Това води хората, които живеят в бедност, да могат да използват смартфон, но не винаги да могат да сложат храна на масата. Капиталистическото общество произвежда твърде много от това, от което не се нуждаем, и твърде малко от това, от което се нуждаем, защото капиталистическата система се основава на печалбата за капиталистите, а не на човешките нужди.

Но капиталистите не решават, че е време да спрат да печелят пари, след като достигнат определена нетна стойност. Напротив, капиталистите никога не са задоволени и непрекъснато се стремят да спечелят възможно най-много пари. Проблемът с това е, че парите са просто социална конструкция без присъща стойност. Парите сами по себе си не струват нищо, вместо това те представляват стойност, която вече се намира някъде. Капиталистите не могат да продължават да печелят пари вечно, защото в крайна сметка те ще вземат цялата стойност от света и ще трябва да започнат да вземат пари от бедните. И все пак точно това се случва: богатите стават все по-богати, а бедните – по-бедни. Световният капитал, световната стойност, се е натрупал сред около 100-те най-богати хора и това натрупване все още продължава. Това натрупване на капитал няма просто да спре от само себе си, а ще трябва да бъде спряно .

Един от най-известните критици на капитализма, както и един от основателите на социализма, е Карл Маркс. През годините Маркс описва множество различни проблеми на капитализма. По-долу са дадени само няколко примера.

На работниците се плаща малко, докато капиталистите забогатяват.

Вероятно най-очевидният проблем, който Маркс има с капитализма, е, че на работниците, които вършат цялата работа, се плаща много малко, докато капиталистите забогатяват на техен гръб. Методът, който капиталистите използват и са използвали още от зората на капитализма се нарича методът на примитивното натрупване (На немски: „Urspüngliche Akkumulation“). Работниците произвеждат неща за една цена, а капиталистите го продават за много по-висока, като същевременно намаляват максимално заплатите на работниците, за да увеличат максимално печалбите си. Печалбата, която капиталистите печелят, използвайки метода на примитивното натрупване, се нарича придадена стойност. Според Маркс, тази “печалба“ е просто кражба, открадната от трудещите се работници. Маркс твърдо смята, че работниците имат право на стойността, която произвеждат, и че тези, които работят със средствата за производство, трябва сами да притежават тези средства за производство. С други думи, Маркс вярва, че тези, които работят на работното място, трябва да притежават колективно и демократично да решават как да се управлява това работно място. Единствените хора, на които е позволено да бъдат собственици на нещо, което може да генерира капитал, са тези, които действително генерират този капитал.

Капитализмът е алиениращ (На немски: "Entfremdung").
Маркс разбираше, че работата може да бъде източник на най-голямата ни радост, но капитализмът я е превърнал в нещо, което всички ненавиждаме. Всички мразят понеделниците. Понеделник е денят, в който губим свободата на уикенда, за да започнем да работим. Но защо хората мразят понеделниците? Защо хората не се наслаждават на работата си? Защото съвременната работа ни кара да вършим едно нещо по цял ден, докато ни отчуждава от това, с което вярваме, че бихме допринесли истински за обществото. На някой, който обича и иска да пише симфонии, може да се наложи да работи във фабрика, защото трябва да печели пари, ако иска да си позволи храна и жилище. А от другата страна, някои хора, които работят нещо, с което смятат, че допринасят за обществото (например учителите), получават много малко пари за това, което вършат. Друг проблем, който допринася за това отчуждаване, е, че съвременната работа е станала изключително специализирана. Капиталистите и собствениците на фабрики не искат майстори да произвеждат столове в тяхната мебелна фабрика, те искат да могат, да наемат почти всеки, който да произведе един крак от един стол и 3 други, които да произведат останалите 3 крака, защото тогава е лесно да уволнят и заменят някого, ако би довело печалба или производството се увеличи след даден технологичен напредък. 10 души могат да бъдат заменени от компютър и 1 инженер, който да поддържа компютъра, оставяйки 9 души без работа. Всичко това в името на печалбата.

Капитализмът е много нестабилен.
От самото си начало, капитализмът е изпълнен с икономически кризи. Капиталистите може да замажат тези кризи, наричайки ги „редки“, „причудливи“ и „последни, които ще преживеем“, но това е далеч от истината, твърди Маркс, защото капитализмът е нестабилен по своята същност. Капитализмът страда от кризи на изобилието, а не както в миналото, кризи на недостига. Съвременното производство е просто твърде ефективно. Ние произвеждаме твърде много: повече, от колкото бихме могли да консумираме. Съвременното производство е толкова ефективно, че бихме могли да дадем на всеки на Земята къща, кола, достатъчно храна и вода, както и безплатен достъп до добро училище и болница. Но според изчисленията на Световната програма по прехраната в света има над 795 милиона души, които нямат достатъчно храна, за да водят здравословен и активен начин на живот. А според Глобалната кампания за образование над 70 милиона души нямат достъп до каквото и да било образование. Ако трябваше да произвеждаме само неща, от които се нуждаем, вместо например 24 различни марки сапун, много малко от нас всъщност ще трябва да работят и бихме могли да гарантираме, че обикновеният човек ще има това, от което се нуждае, за да оцелее. След като всички хората имат достатъчно храна, вода, както и място за живеене, тогава ще можем да започнем да се тревожим за производството на по-малко важни неща.

Какво е социализмът?

Когато повечето хора ( от западния свят, включително Северна Америка и Европа) чуят думата „социализъм“, те се сещат за скандинавските и централноевропейските социални държави, които имат високи данъци, и различни форми на социално осигуряване. Често срещано заблуждение е, че тези страни са социалистически настроени. Правилният термин за описване на тези държави е „социалдемокрация“, която е ревизионистка форма на социализъм, която не се застъпва за преход към социалистическия начин на производство. Тези страни са все още капиталистически; те се застъпват за реформата на сегашното статукво, а не за пълен преход от капитализъм към социализъм.

Това, което всъщност е социализмът, е политическа и икономическа теория за социалната организация, която твърди, че средствата за производство, разпределение и обмен трябва да се притежават, и регулират от общността като цяло, а не от частни лица.

Социалистите вярват, че работниците имат право да жънат това, което посеят, т.е., че те имат право на стойността, която произвеждат, и че капиталистите, които не вършат нищо друго, освен да притежават бизнесите, фабриките, корпорациите и т.н., нямат право да крадат стойността от трудещите се работници. Социализмът по своята същност е антикапиталистическа идеология и социалистите вярват, че капитализмът е остаряла система, която трябва да бъде заменена, за да може работническата класа да постигне истинска свобода от потисничество и експлоатация.

„Социализъм“ може да се използва и като общ термин, описващ колекция от идеологии, които се застъпват за социалистическия начин на производство. Това включва, но не се ограничава до:

• Анархизъм

• Комунизъм

• Демократичен социализъм

• Либертариански социализъм

• Синдикализъм

Повечето форми на социализъм се позовават, или поне са вдъхновени, от марксизма.

Каква е разликата между социалната демокрация и демократичния социализъм?

Просто казано, демократичният социализъм се застъпва за преход (независимо дали чрез революция или реформа) от капиталистически начин на производство към социалистически начин на производство, придружен от демократична система, докато социалдемокрацията се застъпва за „по-добра“ версия на капитализма, постигната чрез реформа на текущото статукво, което позволява държавна собственост върху (предимно) нестопанските части от обществото, както и социалноосигурителни мрежи, и социални помощи, платени чрез повишаване на данъците.

Какво не е наред с мрежите за социално осигуряване и социалните помощи?

Няма нищо лошо в тези неща. Всъщност социалистите искат повече социална сигурност и осигуряване за хората. Социалистите искат да гарантират, че всеки има: къде да живее, достатъчно храна и вода, за да води здравословен живот, както и свободен достъп до добри училища и болници, наред с други неща (родителски отпуск, закони за безопасност на труда, платен отпуск по болест, платена ваканция и др.). Проблемът, който повечето социалисти имат със социалните демокрации (които са известни с това, че осигуряват на гражданите си този лукс), е, че те предоставят само някои от тези неща на (например те не предоставят безплатно жилище) и че тези неща се плащат най-вече чрез данъци. Високите данъци върху дохода противоречат директно на социалистическата идея работниците да жънат това, което посеят. Вземайки трудно спечелените заплати от пролетариата (работническата класа), социалдемократическата държава бива не по-добра от капиталистическата класа, която използва метода на примитивното натрупване, за да извлече печалба от своите работници.

Какво е марксизмът?

Марксизмът е светоглед и метод за обществен анализ, както и колекция от политически, и икономически теории, разработени от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Марксизмът се фокусира върху класовите отношения и обществените конфликти, и използва материалистическата интерпретация на историческото развитие, и диалектически възглед за социална трансформация. Марксистката методология използва икономическото и социалнополитическото изследване, и прилага това към критиката, и анализа на развитието на капитализма, и ролята на класовата борба в системните икономически промени.

Докато социализмът и комунизмът са съществували преди Маркс, той и Енгелс са тези, които превръщат утопичната мечта за съвършено общество в практическа наука. Карл Маркс и Фридрих Енгелс са отговорни за популяризирането на социализма в целия свят и може да се каже, че социализмът би останал непрактична, утопична, почти невъзможна за изпълнение идеология без марксистките анализи.

Какво е комунизмът?

Комунизмът е социална, политическа и икономическа идеология, чиято крайна цел е създаването на комунистическо общество. Комунистическото общество е последният етап на социализма (от марксистка гледна точка). Определя се като социалноикономически ред, структуриран върху обща собственост на средства за производство и липса на социални класи, пари и държава. Терминът „комунистическа държава“, се отнася до държава, управлявана от партия, която изповядва вариация на марксизма-ленинизма.

Каква е разликата между социализма и комунизма?

В марксистката теория, социализмът е преходно състояние между свалянето на капитализма и реализацията на комунизма. Комунизмът е по-висок етап на социализма, а социализмът е по-нисък етап на комунизма.

„Комунистически“ страни, като Китай, Куба, Лаос, Непал и Виетнам никога не са твърдели, че са постигнали комунизъм, но са комунистически в смисъл, че тяхната цел (или поне заявената им цел) е създаването на комунистическо общество.

Значи комунистите са социалисти?

Да, всички комунисти по дефиниция са и социалисти, но не всички социалисти са комунисти. Повечето социалисти се съгласяват, че теоретично комунизмът трябва да бъде следващият начин на производство след социализма, но различните социалистически идеологии имат свои собствени идеи за това как трябва да се достигне до това общество и как би изглеждало (и дали изобщо може да се постигне) то. В допълнение. Много социалистически организации и политически партии вече не искат да бъдат свързвани с думата комунизъм, след като Съветският Съюз и Източният блок по същество променят значението на думата комунизъм от „бездържавно, безпарично, глобално общество без частна собственост върху средствата за производство“ в „държава, управлявана от марксистко-ленинска политическа партия“.

Демокрация или диктатура искат социалистите?

Демокрация. По време на нито един етап от социализма не е необходима диктатура. Някои социалисти обаче се застъпват за така наречената „диктатура на пролетариата“, която не бива да се бърка с действителна диктатура. В марксистката теория всички общества, които имат икономически класи, също имат диктатура на една от тези класа. В капиталистическото общество буржоазната класа притежава политическата власт над пролетариата и така капиталистическото общество може да се нарече диктатура на буржоазията. От друга страна, социалистическото общество би трябвало да се управлява от работническата класа, така че то се нарича диктатура на пролетариата, тоест „управление на работническата класа“. Диктатурата на пролетариата обаче съществува само в социалистическото общество. В комунистическото общество, което е безкласово, такава концепция няма как да съществува.

Въпреки това много социалисти смятат, че е невъзможно да се постигне социализъм чрез буржоазна (либерална, парламентарна) демокрация, тъй като тези системи са проектирани от богатите, за да запазят буржоазната класа на власт. Но не е вярно, че социалистите не искат демокрация. Всъщност социалистите искат повече демокрация, от колкото в момента съществува: социалистите искат истинска демокрация, където гласът и мнението на всеки човек реално имат значение. Социалистите не искат просто по-пряка демокрация (т.е. да позволят на населението да контролира пряко как се управлява държавата им, а не просто им позволят да гласуват за „представител“, който обещава да работи в техен интерес, но не е в действителност задължен да го прави), но също така да се даде възможност за демократичен контрол върху средствата за производство. Тоест, да се позволи на всички работници демократично да решат как се управлява работното им място, какво се произвежда, за колко трябва да се продава и т.н.

Социалистическа ли е била нацистка Германия?

Въпреки, че нацистката партия е била наречена „националсоциалистическа“, тя не е била социалистическа. Нацистите пропагандират корпоративна, класова колаборационистка идеология, която те наричат „социалистическа“ в опит да спечелят подкрепата на работническата класа (тъй като тогава социализмът е бил изключително популярен в Германия). На практика нацистка Германия приватизира по-голямата част от икономиката, прави независимите профсъюзи незаконни и праща комунистите, социалистите и социалдемократите в концентрационни лагери заедно с други „нежелани“ граждани, като евреи, цветнокожи, хора с увреждания и т.н.

Нима няма да ни бъде позволено да притежаваме нищо при комунизма?

Ако се страхувате, че комунистите ще влязат в дома ви и ще вземат вашия Xbox, защото частната собственост е премахната, можете да спите спокойно, знаейки, че „частната собственост“ е различна от „личната собственост“. Частната собственост се отнася до средствата за производство (фабрики, машини и т.н.), докато личната собственост се отнася до нещата, които притежава обикновеният човек. Къщата, колата и Xbox-ът са лични притежания и ви принадлежат.+

Чистачките и лекарите ще получават ли еднакви заплати при комунизма?

Не. Комунистите са за получаване на заслуженото заплащане спрямо работата. Лекарят допринася повече за обществото, от колкото един чистач, така че лекарят получава повече от чистача, но и двамата се нуждаят от храна, вода, дом, здравеопазване, образование, може би кола и т.н. Лекарят обаче може да получи някои по-хубави предмети, повече време за почивка или повече почивни дни, по-малко часове и други непарични придобивки.

Освен това, съществува и аспектът, че маловажни професии като „чистач“ или „портиер“ може дори да не съществуват при социализма или комунизма и че задължението за почистване би било споделено между хората в дадена общност (например на работното място или квартала).

А и в крайна сметка, комунистите искат да премахнат парите напълно.

Само че премахването на парите няма да дойде едновременно с премахването на капитализма. Парите все още ще се използват в социалистическото общество, вероятно в продължение на стотици години. Много важна част от социализма е, че работниците вече няма да бъдат експлоатирани от работодателите си и ще могат свободно да се наслаждават на плодовете на своя труд. За известно време това вероятно ще става чрез пари, които ще могат да бъдат похарчени за закупуване на потребителски стоки: екзотична храна, скъпо вино, пури, луксозни коли и др. Каквото и да искат обикновените хора. Ако социализмът се превърне в доминиращ начин на производство в света, а автоматизацията и производителността продължат да се увеличават със сегашните си темпове, нуждата от пари, както и държавите, ще отшуми. В този момент обществото ще започне да преминава от социалистическо към комунистическо.

Два много добри видеоклипа, които препоръчваме, са „Хората не трябва да кандидатстват“ от CGPGrey и „Възходът на машините – защо автоматизацията е различна този път“ от Kurzgesagt. Те навлизат в подробности колко голяма катастрофа е автоматизацията за сегашното ни капиталистическо общество. Въпреки това, при социализма/комунизма, автоматизацията не е нищо друго освен полезна. Тя би позволила на повече хора да отделят време за това, което всъщност искат да правят, вместо да работят във фабрика.

Не са ли се провалили всички опити за социализъм? Ами Сталин, гулагите и т.н.?

Не. В действителност много от тях са успели. На повечето места, за които сте чували за социалистическа революция, материалните условия значително са се подобрили. Ако на тези места не е имало революции, най-вероятно е нямало да сте чули за тях изобщо, а те са щели да бъдат като всички обеднели капиталистически страни в Африка, Южна Америка и Азия.

Що се опира до въпроси като „Сталин не е ли отговорен за милиони смъртни случаи?“, социалистите рядко са на едно мнение. Обикновено има 3 начина, по които социалистите гледат на Сталин и неговата ера на управление:

• Сталин е бил жесток диктатор, който предава Ленин и социализма като цяло.

• Сталин е сторил най-доброто, което е можал в една лоша и тежка ситуация (Втората световна война).

• Сталин не е бил диктатор и е допринесъл за развитието на социализма и света като цяло.
  

Социалната демокрация или „скандинавският тип социализъм“ жизнеспособна алтернатива на капитализма ли е?

Социалната демокрация е система, която по дефиниция се застъпва за социалната справедливост в рамките на капиталистическата икономика. Тя служи не като алтернатива на самия капитализъм, а по-скоро като друга, по-приятелска негова версия. За мнозина социалдемократичната система изглежда като добър посредник между капитализма и социализма. Но социалната демокрация е система, изградена не само върху експлоатацията на работниците от страната, в която е създадена, но и върху империалистическата експлоатация на страните от Третия свят, най-вече на тези намиращи се в Южното полукълбо.

По-нататъшната критика на социалната демокрация включва факта, че демократичните системи на социалдемократичните страни все още служат на буржоазията. Богатите и корпорациите работят неуморно, за да отменят всякакви победи, спечелени от работниците, чрез демократични средства (универсално здравеопазване, безплатно образование, субсидии за безработица, повишаване на минималната заплата и др.), което води до половината парламент, в която и да е социалдемократична държава, да бъде буржоазна, а другата социалдемократична, като и двете страни водят една политическа битка, която никога не свършва и няма победител. Кратките 4-годишни срокове само захранват проблема: партията с мажоритарно парламентарно представителство в социалдемократичната държава отчаяно се опитва да направи възможно най-краткосрочно промяна и да не прави нищо, когато няма мнозинство, което води до партия, която някога е поемала някакви дългосрочни ангажименти и на практика напълно се е отказала от идеологията. Социалната демокрация .превръща политиката в спортна игра, при която хората гласуват за любимия си отбор не по някаква идеологическа причина, за защото вярват, че техният отбор е най-добрият, или има най-красивото лого, или най-добрият лозунг, или най-красивият партиен лидер, или просто защото техните родители гласуват за тази партия. (Източник)

Социализмът/Комунизмът не може да сработи, поради човешката природа.

Един бърз поглед към историята и антропологията ще разруши идеята, че „човешката природа“ е статично и неизменимо нещо. Човешката природа и поведение частично пластични (отражения на историческите и културни условия във връзка със специфичния начин на производство), което се доказва от огромните различия в човешкото поведение, и социалната организация през различните исторически периоди, и географски местоположения. Гражданското общество, човешкото поведение и идеология се променят с течение на времето по същия начин, по който видове животни се променят генетично с течение на времето.

Аргументите за човешката природа се свеждат до факта, че управляващата идеология на обществото се формира от основните икономически отношения. С други думи, ние възприемаме като „естествено“ да работим за парични стимули, защото това е почти единственият избор, който имаме в момента. Изглежда „естествено“, че трябва да има йерархии, защото ги имаме на работните си места, в нашата демокрация, в дома, благодарение на патриархалните семейни отношения и др. Хората изглеждат алчни „по природа“, защото без пари ние гладуваме или не можем да си позволим подслон, така че е в наш интерес да се опитаме да натрупаме пари в сегашната икономическа система. Капитализмът буквално принуждава капиталистите да се държат по начин, който може се възприема като алчен, защото ако не го направят, техните конкуренти ще го сторят и тогава те ще бъдат изхвърлени от бизнеса. Системата прави така, че тези неща изглеждат естествени и дори нужни.

Но Енгелс, Маркс и други опровергаха тези неща за човешката природа, отправяйки поглед към историята. Сред много местни нации в Америка не е имало пари. Как, тогава, каквото и да било се е вършело, след като парите са единственият стимул за работа? Съществуват и множество доказателства, че хората в продължение на милиони години са работили повече или по-малко в общност, с малка или никаква йерархия. Ако това беше вродена „човешка природа“, тогава как е възможно това? Как биха могли алчните хора да си сътрудничат и да оцелеят през тези милиони години на недостиг, ако всички те са били толкова алчни и егоистични по природа? 

Да се припише съвременното човешко поведение на „човешката природа“, без да се погледне историята и без да се отчитат ефектите от околната среда, и социалните отношения, които задължително формират човешкото поведение, е симплистично и ненаучно, и обикновено е оправдание използвано от тези с политически слаби сърца или тези, които се възползват от сегашната икономическа система.

Също така, бихме добавили, че има огромни пропагандни усилия за поддържането на този възглед и налагането му в съзнанието ни. Но истинската сърцевина на въпроса, която Маркс би ви посочил, е че това е така, защото системата (капитализмът) налага тези условия. За да успеем в капитализма, често е в наша изгода да се държим алчно и възникват много ситуации, при които да не се държим алчно означава да изостанем, и да загубим. А да загубиш в капитализма означава да бъдеш роб на дълга, ако не и да си без дом, без пари, без храна, с една дума - мизерстващ. И тук идеите на Маркс стават наистина силни. Ако искаме да променим това поведение – да се държим алчно – тогава трябва само да променим системата, в която се намираме. Ако имаме система (социализъм), където винаги ще имаме покрив над главата, винаги ще имаме храна на масата, винаги ще имаме достъп до медицински грижи, винаги ще имаме вода – тогава няма да изпитваме нужда да се държим алчно, за да оцелеем и да водим достоен и смислен живот. Маркс твърди, че алчността ще изчезне, като човешко състояние. Това е и опасната идея на Карл Маркс – ние не просто бихме променили света, а цялото човечество.

Никой не би искал да работи при комунизма.

Стимулът за работа е същия, какъвто е бил винаги: той се налага от начинът на производство. Егоизмът не е бил основната мотивация за работа в множество епохи. Глупаво е да мислим, че без капитализма и капиталистите всички просто ще стоим седнали под някоя орехова сянка и ще си гладуваме. По-голямата част от човешката история е била под формата на така нареченият „примитивен комунизъм“.

Представете си за момент: Вие и двама ваши приятели живеете във ферма. Всички имате нужда от плевня, затова се събирате да си построите една. Един цепи дърва, втори чертае плановете, трети влачи дървата до мястото, където трябва да бъде построена плевнята, а след това всички я изграждате заедно. Тъй като и тримата се нуждаете от нея, няма нужда да се разменят пари по време на този процес. Средствата за производството на плевнята са обща собственост и на трима ви. Поздравления: току-що практикувахте комунизъм. Това не беше толкова страшно, нали?

Няма изпълнителен директор на „Фирма за плевни“, който да нарежда на останалите двама, да им плати заплата и след това да стане едноличен собственик на плевнята, като таксува другите двама всеки път, когато искат да я използват. Няма, защото това е неефективно. Капитализмът е неефективен. Именно заради „човешката природа“.

Социализмът/Комунизмът е идеалистичен.

Това не може да бъде по-далеч от истината. Социализмът се основава на историческия и диалектическия материализъм, а не на хегеловата диалектика. Това означава, че се основава на доказателствено материалистично разбиране за обществото и конфликтите, които произтичат от различните класови интереси, които се проявяват като физически конфликт, за разлика от идеологическите битки. Марксизмът е социалния еквивалент на научния метод, той е аналитичен и напредва, и променя своя анализ въз основа на промените в обществото.

За повече информация по темата , препоръчваме ви да прочетете: „Социализмът: Утопичен и научен“ от Фридрих Енгелс

Тогава какъв би бил животът при комунизма?

Важно е да се разбере, че комунизмът не е подробен план, който е изложен и след който трябва да очертаем нашето общество. Комунизмът не е идеал, тъй като това е концепция, за която някой някога е мислил и която се стремим да постигнем. Той е резултат от материалната диалектика на класовото общество.

Чрез марксизма ние разбираме, че присъщите противоречия на капиталистическото общество, като това, че собственикът на бизнеса винаги ще има основен материален интерес от увеличаване на печалбите си и че работникът има противоречив интерес да увеличи своята заплата (по-голямата печалба за собственика на бизнеса и по-високите заплати на работниците са противоречиви материални интереси), неизбежно ще доведат, и вече са довели, до класова борба. Тази борба не може да бъде разрешена без фундаментална промяна на материалните отношение на двете конкурентни класи – собствениците и работниците – към средствата за производство. С други думи, тя завършва или в общата разруха на съперничещите класи, или в реконструкция на самото общество.

Социализмът е единствената система появила, се след съвременния индустриален капитализъм, в която отсъства вътрешната класова борба. С течение на времето, тъй като социализмът се утвърждава като доминиращ начин на производство в света и концепцията за капиталистическата класа се изпарява след премахването на частната собственост, обществото ще захвърли наследството на капитализма. Концепцията за пари или валута, например, е обвързано с класовото потисничество - тя съществува не за да „позволи на трудещите се да извлекат ползите от труда си“, а да задържи тези, които са на дъното на обществото, където са, и да им забрани комфорта.

Комунизмът следва принципът „от всекиго според възможностите, на всекиго според нуждите“, което означава, че всеки допринася по начина, по който е способен и получава всичко, от което се нуждае, чрез труда на другите. В капитализма има отчуждение – вие не знаете името на фермера, чиито пилета са снесли яйцата ви, и въпреки че и двамата сте разделени на „производител“ и „потребител“, въпреки че вие самите в различен контекст също ще бъдете производител, а фермерът потребител. В една комунистическо общество хората работят от чувство на задължение да върнем на общността, която ги поддържа живи. Това е същото чувство, което човек може да изпитва към семейството си – децата работят, за да се грижат за родителите си в определена възраст, от чувството на задължение да се отплатят на хората, които са ги отгледали и са се грижили за тях. Комунизмът приема тази концепция и я разширява, като включва не само семейството, но и приятели, съседи, колеги и т.н.

Дребните подробности за живота в едно хипотетично комунистическо общество са, по наше мнение, безинтересни; това е защото комунизмът ще бъде органична еволюция на социализма, той няма да следва някакъв предначертан план. Има много подробни теории за организацията на социалистическото общество, вариращи от анархисткия комунизъм до болшевизма, но която и версия на социализма да бъде победител над капитализма, тя ще бъде стъпка към комунизма. Комунизмът няма да бъде въведен с правителствен указ или изложен в конституция или закон, а ще се появи сам по себе си от самата природа на социалистическото общество. Фридрих Енгелс казва в „Анти-Дюринг (На немски: “Anti-Dühring“): „Намесата на държавната власт в социалните отношенията става излишна в една сфера след друга и след това отпада от само себе си. Управлението на хората се заменя с администриране и ръководството на процесите за производство. Държавата не бива „премахната“, тя просто изсъхва и изчезва.

Социализмът/Комунизмът изглежда добре на хартия, но на практика не работи.

Напротив, работи. Също както работят капитализмът и феодализмът. Въпросът не е „работи ли?“, а „кое работи най-добре за обикновения човек?“. И тъй като социализмът е идеология, предназначена за обикновения човек, а не за богатите, историята ни показва, че само социализмът е способен да превърне една неразвита феодална държава в модернизирана индустриална сила само за няколко години. Явно е, че социализмът не просто работи, но и работи по-добре от алтернативите му.

Този въпрос напомня за шегата „Комунизмът изглежда добре на хартия, но на практика той обикновено е саботиран от военни преврати, финансирани от ЦРУ“, в която има известна истина. 

Всеки път, когато се направи опит за установяване на социализъм в някоя страна, САЩ се намесват или директно чрез война:

• Корейската война (1950-53) 

• Ливанската криза (1958) 

• Нашествие в Залива на прасетата, Куба (1961) 

• Бунтът на Симба (1964)

• Виетнамската война (1965-75)

• Комунистическият бунт в Тайланд (1965-83)

• Ливан (1982-84)

• Инвазия в Гренада (1983)

Или чрез смяна на правителството, извършена от ЦРУ:

• Иранският преврат през 1953 г., когато САЩ сваля демократично избран социалист (Мохамед Мосадик) в полза на авторитарен диктатор (Мохамед Реза Пахлави).

• Гватемалският преврат през 1954 г., когато САЩ сваля демократично избран социалдемократ (Якобо Арбенц) в ползва на авторитарен диктатор (Карлос Кастильо Армас).

• Чилийският преврат през 1973 г., когато САЩ сваля демократично избран социалист (Салвадор Алиенде) в ползва на тоталитарен фашистки диктатор (Аугусто Пиночет, който убива над 3 000 души, изтезава 30 000 и праща 80 000 в концентрационни лагери).

• Хаитянският преврат през 1991 г., когато САЩ сваля демократично избран социалдемократ (Жан-Бертран Аристид), за който се смята, че е победител в първите честни избори в Хаити, в ползва на авторитарен диктатор (Раул Седрас).

Имайте предвид, че описаното горе е само списък на успешните промени на режима оркестрирани от ЦРУ срещу социалистическите нации. Той не включва неуспешните опити, нито опитите (успешни или не) за смяна на режима на несоциалистически държави. ЦРУ участва в поне 21 тайни действия, с опит смяна на държавен режим.

Или косвено, чрез подкрепа на враговете на социалистите:

• Руска гражданска война (1918-20)

• Китайска гражданска война (1944-49)

• Гръцка гражданска война (1944-49)

• Първа Индокитайска война (1946-54)

• Парагвайска гражданска война (1947)

• Малайска извънредна ситуация (1948-60)

• Въстание Мау Мау (1952-60)

• Кубинска революция (1953-59)

• Втора Индокитайска война (1953-75)

• Първа Тайванска криза (1954-55)

• Алжирска война (1954-62)

• Втора Тайванска криза (1958)

• Централноамериканска криза (1960-96)

• Криза в Конго (1960-65)

• Еритрейска война за независимост (1961-91)

• Въстание на Дофар (1962-76)

• Саравакско комунистическо въстание (1962-90)

• Бунтове в Североизточна Индия (1963- настояще)

• Доминиканска гражданска война (1965)

• Гражданска война в Чад (1965-79)

• Боливийска кампания (1966-67)

• Втора Корейска война (1966-69)

• Южноафриканска гранична война (1966-90)

• Комунистически бунт в Малайзия (1968-89)

• Война на Ал-Вадиа (1969)

• Граждански конфликт във Филипините (1969-настояще)

• Йеменска война (1972)

• Анголска гражданска война (1974-2002)

• Гражданска война в Етиопия (1974-91)

• Ливанска гражданска война (1975-90)

• Война в Западна Сахара (1975-91)

• Индонезийска окупация в Източен Тимор (1975-91)

• Бунт в Лаос (1975-настояще)

• Граждански конфликт в Турция (1976-настояще)

• Огаденска война (1977-78)

• Камбоджийско-виетнамска война (1977-91) )(където САЩ подкрепя масовия убиец и правещ се на социалист Пол Пот)

• Гражданска война в Мозамбик (1977-92)

• Бунт на НДФ, Йемен (1978-82)

• Чадско-либийски конфликт (1978-87)

• Йеменска война (1979

• Афганистанско-съветска война (1979-89) (където САЩ подкрепя ислямистки групировки, „борещи се за свобода“, които по-късно ще сформират Ал-Кайда и Ислямска Държава)

• Вътрешен конфликт в Перу (1980-настояще)

• Афганистанска гражданска война (1989-92)

Добре, убедихте ме. Капитализмът трябва да си отиде. Какво трябва да направим?

Отговорът на този въпрос ще варира значително в зависимост от условията на държавата, в която живеете. Навсякъде е различно. Не само пътят към социализма, но и самата социалистическа система ще варира в зависимост от условията, в които се прилага. Например, социализмът в Куба неизбежно ще работи по по-различен начин от този в Китай

Един съвет, който можем да ви дадем и който важи за всички по света е да намерите съмишленици, и да се координирате с тях. Ще се изненадате колко много може да постигне една група от задълбочени социалисти, например, в едно кметство или община. Ако във вашата област има социалистическа партия или организация, препоръчваме ви да се свържете с тях. Те може да не се придържат плътно към вашия специфичен социалистически възглед и може да имате идеологически разногласия с тях, но съвместната работа винаги е по-добра, от едноличната.

Например в Америка много малко хора си правят труда да се явяват на заседанията на градските съвети. Една на пръв поглед малка група хора може да окаже голямо въздействие, като просто се появи и обоснови предложенията си за водене на политика в ползва на работника (например за градския обществен транспорт). 

Прости неща, като социално подпомагане, които може да изглеждат като „инкрементализъм“ и загуба на време, могат да позволят на работещите хора повече сила за пазарене и договаряне. В интерес на буржоазията е да запази част от работническата класа безработна („резервна армия на труда“, както я нарича Маркс) и отчаяно, да иска пари, за да може да си позволи храна, и да плаща наем. Отчаяните работници са готови да приемат работа с лоши условия на труда и лоши заплати, стига парите да са им достатъчни, за да ги поддържат живи. Но колкото по-малко отчаяни са работниците, например чрез обезщетения за безработица (или обществен транспорт, обществено здравеопазване, държавен колеж; всичко, което им спестява време и пари), толкова по-малко вероятно е те да приемат лоши условия на труда и толкова по-вероятно е да се обърнат към политическия активизъм, и създаването на работнически съюзи.

Социализмът няма да се установи за една нощ, но начинът да се достигне до него, е да се използват всички средства за укрепване на социално-икономическата позиция на пролетариата. По вечните думи на Карл Маркс:

Са самоподготовка

Марксистки интернет архив